4 типа мъже според годината на раждане. Кой е той? - продължение

За младия композитор Сергей Рахманинов (Петел) било написано: "Дадено му е много. Вече явно се усеща движението на могъщ талант. Той е надарен с желязна, съвсем неприсъща за един юноша, воля за труд. И заедно с това в него живеят редки, но мъчителни пароксизми на отчаяние, престъпно невярване в своите сили и в себе си." А вече в зряла възраст самият Рахманинов казва: "Аз не вярвам в себе си... Ако някога съм вярвал, то е било отдавна, много отдавна - в младостта."

Такива мъже имат нужда от постоянна подкрепа, не трябва да ги хвалят твърде много, но не бива да бъдат подлагани на излишна, жестока критика. Трябва да бъдат оценявани максимално точно.

Трябва някой да ги подкрепя морално, да ги води към правилната цел, защото тяхната неукротима активност понякога е хаотична и неоправдана. В любовта тези мъже също са доста амбициозни и бойни, но заедно с това и неуверени в себе си и в своите сили. Б. Лившиц пише за Владимир Маяковски (Змия): " Защо с такава настойчивост да се предъвква перспективата от изчезване на всички мъже на земята? Не е ли това проява на осъзнаване на собствената си малозначимост? - изказах своята догадка пред Володя и попаднах право в целта."

За тези мъже любовта е бой (разузнаване, обсада, щурм). Те не могат да подминат красива жена, най-много ги привличат изключителните представителки на прекрасния пол. Пък и рядко жена няма да отговори на толкова пламенни чувства. Те ще издигнат своята избраница до небето, без да мислят ще дадат живота си за нея, ще ревнуват и изискват вярност.

Мъжете странници

Плъх (1996, 1984, 1972, 1960, 1948, 1936...): Марлон Брандо, Джими Картър, принц Чарлз, Хю Грант, Вацлав Хавел, Лев Толстой, папа Йоан Павел ІІ, Морис Шевалие, принц Ендрю, Луис Армстронг, Шекспир, Шон Пен, Жул Верн, Матей Казийски, Велко Кънев, Стефан Цанев...

Маймуна (1992, 1980,1968, 1956, 1944, 1932...): Леонардо да Винчи, Юлий Цезар, Жак Ширак, Линдън Джонсън, Миг Джагър, Хари Труман, Дейвид Копърфийлд, Чарлз Дикенс, Том Ханкс, Димитър Бербатов...

Дракон (1988, 1976, 1964, 1952, 1940...): Том Джонс, Пеле, Клиф Ричард, Жан Габен, Пласидо Доминго, Ал Пачино, Ницше, Че Гевара, Мане, Дали, Кристиан Диор, Тито, Джон Ленън, Мартин Лутър Кинг, Ринго Стар, Дарвин...

Странни, непредсказуеми представители на човечеството, които в своята основна маса толкова излизат от общоприетите норми и правила, че изключението от правилата за тях е норма.

Ако са красиви, те са дяволски красиви. Поетът Андрей Бели (Дракон) казва за себе си:"Ако съм красив, то съм прекалено красив, на границата на безобразието... Все пак под красавеца прозира урод, кривейки се и истерически хихикайки".

За император Павел III (Маймуна) историкът Ключевски пише: "Неговият начин на мислене и действия прави впечатление като нещо удивително недообмислено и недоизречено. На сериозните неща той гледаше с детски поглед и обратно. Той приличаше на дете, което се мисли за възрастен - в действителност това беше възрастен човек, останал завинаги дете... Това е човек наопаки, в когото понятията за добро и зло са се объркали, такъв човек застана на руския престол."

Тези мъже могат да обичат всички жени на света, а могат да посветят живота си и на една-единствена. Те могат да даряват с любов близките си, но могат да проповядват и любов към цялото човечество. За тях няма нито загадъчни, нито студени жени. Рано или късно с любовта си те са способни да разтопят всеки лед.

Тяхната житейска позиция е следната: всяка жена е достойна да бъде обичана. Те не обръщат внимание нито на възраст, нито на националност, нито на социално положение, нито на външни данни. Тяхната любов е лишена от социални условности. Те като никой друг разбират, че в любовта, където двама души стават едно цяло, е необходима не сковаваща воля, а нейната противоположност - способност за разкрепостяване.

Любовта не е подвластна нито на разума, нито на житейския опит, но тя се покорява на онези мъже, които в своя живот не се опират нито на строгата логика, нито на здравия смисъл. Тези мъже носят любов в живота, не е важно дали това е любов зла или добра. Те греят от любов, лекуват, горят и изгарят докрай.

Извън любовната сфера обаче тези представители на силната половина на човечеството са склонни да гледат твърде идеалистично на своята воля и да преувеличават нейните възможности. При това, те често я насочват натам, където нейната ефективност е минимална. При това обаче смятат себе си за о-хоо ...!

Впрочем, както пишат астролозите, повечето от тези хора са доста тихи и спокойни и реализират своята воля много мирно, без да прибягват до ярки ефекти. Често на преден план при тях излиза тяхната откъснатост от реалния свят и те могат да създадат впечатление на безволни хора.

Мъжете чаровници

Глиган (1995, 1983, 1971, 1959...): Стивън Спилбърг, Моцарт, Арнолд Шварценегер, Хенри Форд, Хемингуей, Елтън Джон, Хенри Кисинджър, Морис Равел, Уди Алън, Хичкок, Роналд Рейгън, Берлиоз, Карл Юнг, Филип Трифонов, Ален Делон, Марчело Мастрояни, Асен Блатечки...

Котка (Заек) (1987, 1975, 1963, 1951...): Стинг, Хари Белафонте, Айнщайн, Фидел Кастро, Сталин, Артър Милър, принц Алберт...

Коза (Овца) (1991, 1979, 1967, 1955, 1943...): Брус Уилис, Елцин, Мусолини, Кафка, Лех Валенса, Мел Гибсън, Бил Гейтс, Хулио Иглесиас, Горбачов, Робърт де Ниро, Борис Бекер, Джордж Харисън...

Те много често имат хармонична външност, но ако нещо не са получили от родителите или по рождение, компенсират това с вътрешно усещане за своята красота.

Не става дума, че другите знаци не са красиви, работата е точно в това, че именно при тези представители на зодиака красотата излиза на преден план. Те са вътрешно красиви, следят за своята красота и умело я използват, обичат да позират. Заемат поза в пряк и в преносен смисъл.

Поради това, че красотата на тези мъже стои на преден план, понякога те изглеждат малко рафинирани за разлика от романтичната, мъжествена красота на мъжете, родени в годината на Петела, Змията или Бика.

Мисленето на тези мъже е прието да наричаме интуитивно, съзерцателно. Интуицията им, ако не я бъркаме с мистичното предвиждане, не е нищо друго освен способност да използват своя и чуждия житейски опит. Способността им да трупат опит във вид на мислени образи и доверието към собствената им интуиция прави тези хора прагматици и реалисти.

Съзерцателност, позиране, самолюбуване и любуване на живота, некомплексираност – ето това са външните прояви на реализма и интуицията.

В любовната сфера, както и във всички други, тези качества при тях се реализират напълно.

Пушкин (Коза) провъзгласява : "Колкото по-малко обичаме жената, толкова по-лесно й се харесваме".

Джон Голсуорси (Котка) твърди, че в любовта един целува, а другият само си подлага бузата.

Балмонт (Котка) предпочитал женското общество и винаги бил влюбен в някого. Не е възможно да бъде обяснен неговият успех сред жените. От любов към него млади девойки се хвърляли в пропаст, а той пише: "Уморих се от чувства... Ако всички мои любови по божията воля се превърнеха в мои сестри, които се обичат и обичат мен като брат, вероятно бих въздъхнал с безмерно облекчение. В любовта отровата е повече от меда".

При тези, които са родени в годините на Козата, Котката и Глигана, няма ярко изразен стремеж да вървят напред.

Привикнали да използват чуждите идеи, ориентирайки се великолепно в истината и лъжата в живота, те водят политика на изчакване и бездействие - и това с нищо не е по-добро от хаотичната активност.

В бързо променящите се условия на живот, където трябва да се вземат собствени решения, на тези хора е по-добре да не се доверяват ръководни постове, но като изпълнители, помощници или съветници те са просто незаменими. Те познават хората дълбоко, проницателни са и изграждат своето благополучие въз основа на това знание, довеждайки до съвършенство чуждите планове и чуждите идеи.