Приказка за черната луна

Преди много време, когато Млечният път се извивал и оформял своята спирала, когато
звездите в него били и само зародиши, а планетите не съществували, се решило да се създадат такива места в космоса, където първичният импулс на всяко ново начало да се подържа жив; места, където този импулс да се възстановява всеки път, когато новото начало се нуждае от захранване с девствената енергия на своето раждане.
     
Ще  попитате:  "Защо  Бог  не  зарежда  с  енергия  всяко  ново  начало?"  Той  го  прави,  но еднократно. Бог се развива постоянно, както всичко, което е живо и еволюира. Той не може да създаде две еднакви неща, нито да повтори две действия. Той подхранва с енергия всяко ново начало и еволюира, както и творението. А първоначалният импулс на раждането на нещо ново носи най-силната и важна информация за него. То е като раждането на човек и съставянето на хороскоп точно за момента, в който той е получил някаква неповторима комбинация от енергии, които ще ръководят еволюцията му в рамките на дадено прераждане. Това се случва и при раждането на всяка мисъл, идея и всяко друго ново начало. Неповторимата енергия на раждането и  неповторимата енергия  на  завършека или  смъртта са една  и  съща  енергия  в  миговете  на нейната цялостна трансформация. При раждането енергията се преобразува, за да работи във физическия свят. При смъртта същата тази енергия се преобразува, за да премине в полетата на другите измерения. Всяко нещо се ражда в едно измерение, за да спре да съществува в друго.
Моментът  на  преминаване  на  енергията  от  едно  измерение  в  друго  е  най-важен  за
еволюцията на съзиданието, върху което тя работи. Това съзидание може да е всичко - мисъл, чувство, живо същество, идея, проект, мечта. То може да е действие или състояние. В което и измерение  да  се  проявява  то,  принципите  на  раждането  и  смъртта  са  едни  и  същи  - трансформация на енергията.
Тогава  се решило,  че енергията,  която  се ражда в  различните  измерения,  трябва  да  се запазва в достатъчно чист вид през целия процес на нейната еволюция и трансформация и поради това трябва да се създадат места, в които това да стане възможно, места без собствена еволюция, изкуствено създадени полета, в които енергията да се складира до момента на нейната пълна трансформация и преминаване в друг вид и друго измерение.
     
Тези места се създавали за първи път, когато се формирала тази галактика, и били различни
за всяко измерение. Те били много сложни, изкуствено създадени и подържани полета.
По това време имало доста проблеми с енергията в четвърто измерение. В него тя била
много  неустойчива  и  преминавала  веднага  в  трето  или  пето  измерение,  без  да  задоволи еволюционните  потребности  на  обитателите  на  четвърто  измерение.  Тази  криза  била провокирана от интензивните процеси на съзидание в трето измерение. Тогава се раждали нови галактики и енергията била силно привличана от трето измерение, в което ставало това.
Със  зараждането  на  всяка  звездна  система  се  създало  такова  място,  което  да  задържа
енергията в четвърто измерение достатъчно дълго време в първоначалния й вид. Такова място е Черната Луна.
След процеса на активно формиране на материята в трето измерение тези места продължили
да съществуват, понеже се оказали подходящи за пречистване и подържане на енергията на
обитателите в четвърто измерение.