А сега ще ви разкажем как се е родила Черната Луна.
Много отдавна, когато още я нямало Земята и другите Планети, от вътрешната страна на
орбитата й съществувала Първичната Луна, която била огромен облак от плътна газова материя.
Той съдържал ядрата на вътрешните планети, на Луната и Слънцето. Този облак се простирал
почти до Орбитата на Юпитер, която била по-различна от сегашната. Тогава се били оформили вече седем планети след орбитата на Плутон, от които сега съществуват само три и са най-стари в Слънчевата система. Останалите четири вече не са в трето измерение. Тогава са съществували и Плутон, Нептун, Уран, още три планети, чиито орбити били между Уран, Нептун и Плутон.
Съществували вече Сатурн и Прозерпина, а Юпитер още се формирал и не било приключило
развитието му като материален обект. Съществувал е вече и Фаетон с неговата странна и необикновена орбита, който е пътувал между света на оформените вече планети и спътници и утробата на Първичната Луна, в центъра на която Слънцето подготвяло с енергията си раждането на другите планети.
В огромния облак, наречен Първична Луна, се съдържали ядрата на Старата Луна, Марс и
облака на Първичния Меркурий, който бил още по-силно сгъстена газова материя от тази на
Първичната Луна. В първичния Меркурий пък съществували ядрата на Меркурий, Венера и
Вулкан. От вътрешната страна на орбитата на Вулкан има още една планета, която се ражда от друг малък облак около Слънцето, още по-плътен от облака на Първичния Меркурий.
Първичната Луна е била управлявана от една духовна същност. Ядрата на Старата Луна и
на Марс, подобно на човешки зародиши, вече са имали определени свои духовни същности, но те не присъствали постоянно в тези ядра, а насочвали енергия към зародишите, за да спомогнат оформянето на планетите. Когато дошло време за тяхното раждане, голяма част от материята на Първичната Луна се трансформирала, сгъстила и насочила към ядрата на Старата Луна и Марс.
Постепенно били оформени двете планети и единият спътник на Марс - Деймос.
Старата Луна се оформила като голяма планета в трето измерение, която по-късно в
следствие на космически катаклизъм се разделила на сегашната Луна, Земята и другия спътник на Марс - Фобос.
След образуване на Старата Луна в нея се вселила духовна същност, която по-късно
преминала в сегашната Луна, а на Земята и Фобос започнали да се вселят нови духовни
същности. Тогава Гея пристигнала в Слънчевата система, за да управлява самостоятелно небесно тяло. Преди това тя управлявала заедно с други духовни същности метеоритен поток.
Част от материята на Първичната Луна се преобразувала и преминала в четвърто измерение.
Духовната същност, управлявала облака на Първичнната Луна, концентрира и привлича тази
трансформирана фина материя, която вече е била в четвърто измерение към себе си, и така се
образувала планета в четвърто измерение, наречена Черна Луна.
Четете десетки заинтригуващи материали всяка седмица!
Изпращайте своите предложения и статии за публикуване на zona_ok@mail.bg